Архитектурно планиране
Архитектът обикновено започва работа, когато мястото и видът на сградата, както и нейната стойност, вече са определени.
Мястото включва различното поведение на природната среда, което трябва да бъде приспособено към постоянните физически нужди на човека. Видът представлява обобщената форма, установена от обществото, която трябва да бъде адаптирана към специфичната функция, за която е предназначена сградата. Стойността включва икономическите аспекти на земята, труда и материалите, които трябва да бъдат съобразени с конкретния наличен бюджет.
Планирането е процес на конкретизиране и, в крайна сметка, на хармонизиране на изискванията на околната среда, предназначението и икономиката. Този процес има не само утилитарна, но и културна стойност, тъй като, създавайки план за определена социална дейност, архитектът неизбежно влияе върху начина, по който тази дейност ще се изпълнява.
Планиране на околната среда
Естествената среда едновременно е както пречка, така и помощ, и архитектът се стреми както да използва нейната подкрепа, така и да се предпази от нейните предизвикателства. За да направи сградите обитаеми и удобни, той трябва да контролира влиянието на топлината, студа, светлината, въздуха, влагата и сухотата, както и да предвиди разрушителни фактори като пожар, земетресение, наводнение и болести.
Методите за контрол на околната среда, разгледани тук, представляват само практическите аспекти на планирането. Архитектът ги разглежда в контекста на изразителните аспекти. Разположението и формата на сградите спрямо техните терени, разпределението на пространствата в тях и други техники на планиране, които ще бъдат обсъдени по-долу, са основни елементи в естетиката на архитектурата.
Ориентация
Разположението на осите на сградите и техните части е метод за контролиране на въздействието на слънцето, вятъра и валежите. Слънцето следва регулярен ход – то облагодетелства южните и пренебрегва северните фасади на сградите в Северното полукълбо. Това позволява да се използва за отопление или да се избегне за охлаждане, чрез ориентиране на плана към или встрани от него. Във вътрешността на сградите осите и разположението на отделните пространства определят количеството слънчева светлина, което те получават.
Ориентацията може да контролира въздушната циркулация и да намали неблагоприятните ефекти от вятъра, дъжда и снега, тъй като в повечето климатични зони посоките на преобладаващите течения могат да бъдат предвидени. Характеристиките на непосредствената околна среда също влияят върху ориентацията: дървета, релефни форми и други сгради създават сянка и намаляват или усилват вятъра, докато водни басейни добавят влага и отразяват слънчевата светлина.